Храна, приготвена с
грижа и любов

Всичко започна през пролетта на 2020 година. Бях затворена у дома след операция на коляното - физически неподвижна, но вътрешно още по-застинала. Тялото ми подаваше сигнали, които отдавна се опитвах да игнорирам. Душата ми - също.

И точно тогава, в едни от най-тихите дни на живота ми, попаднах на статии за храненето по Зоната. Четях, слушах, гледах… но нямах сили да действам. Нямах вяра. До есента на 2021 г. просто наблюдавах, като човек, който гледа през прозорец към живот, в който смята, че няма място.

А после видях курса “Зелена зона” на Валентина Алексиева.

И взех решение.

Тихо. Без фанфари.

Решение, родено не от желание, а от отчаяна нужда да си върна себе си.

Тогава тежах 118 килограма.

Събуждах се подута, изтощена, задъхана още със ставането.

Болките в коленете бяха постоянният ми спътник.

Сърцебиенето - вторият.

Киселините и дисбалансът в червата - третият и четвъртият.

И изкачването на едно стълбище беше изпитание, което всяка клетка преживяваше като наказание.

Влязох в курса със страх. Но групата… и Валя… ми дадоха нещо, което бях забравила, че може да съществува - вяра в мен самата.

Почувствах, че за първи път от години имам шанс. Че мога да дишам. Че мога да започна отначало.

Започнах да готвя.

Да се храня осъзнато.

Да отказвам “лесната” храна отвън.

Да казвам “да” на себе си.

Да казвам “не” на навиците, които ме боляха.

През 2022 г. завърших още два курса при Валя. И някъде между рецептите, уроците и разговорите… тя се превърна в част от този нов живот, който изграждах малко по малко.

До есента на 2023 г. бях свалила 23 килограма.

Болките ги нямаше.

Сърцебиенето беше спомен.

Тялото ми леко.

Погледът - ясен.

Дъхът - свободен.

И точно тогава се случи нещо голямо.

Не външно. А вътре в мен.

Една сутрин, докато пътувах в метрото, в главата ми прозвуча мисъл, толкова ясна, че сякаш някой я беше прошепнал в ухото ми:

„Хората трябва да знаят за Зоната. Хората трябва да почувстват това, което аз почувствах.“

Тази мисъл не беше идея. Беше зов.

И така се роди “Зонови Вълшебства”.

Разказах на семейството си. Първо ме гледаха учудено. После - с любов.

И в онзи поглед разбрах, че пътят ми е избран.

През октомври 2023 г. подадох документи и “Зонови Вълшебства” стана реалност. Само месец по-късно намерихме помещение, оборудвахме го и малко преди Коледа кухнята сияеше готова за първото си вълшебство.

Стартирахме на 8 януари 2024 г.

Първите двама клиенти никога няма да бъдат забравени.

Те бяха искрата.

Доказателството, че всичко започва с двама души, които ти се доверяват.

Поръчките постепенно започнаха да се множат - първо от групи, после от препоръки… „от уста на уста“ се превърна във верига от доверие.

След работа тичах към кухнята, готвех, опаковах, доставях, прибирах се в 1–2 след полунощ… Ставах в 06:00 и започвах отначало.

И така - ден след ден, месец след месец.

Докато една нощ, стоейки изтощена до вратата, не си зададох въпроса, от който бягах:

Кантората или кухнята?

Миналото или бъдещето?

Страхът или смисълът?

Изборът беше труден само на думи. В сърцето ми беше направен отдавна.

Избрах кухнята.

Избрах хората.

Избрах живота, в който имам мисия.

И от този момент “Зонови Вълшебства” стана не просто услуга, а кауза.

Днес имаме модерна професионална кухня, екип от близо 10 човека и всеки ден приготвяме стотици балансирани порции за цяла София.

Но по-важното е друго:

Помагаме.

Подкрепяме.

Вдъхновяваме.

Променяме човешки животи - както Зоната промени моя.

Защото ”Зонови Вълшебства” не е бизнес.

Това е благодарност.

Към пътя.

Към болката, която ме научи.

Към хората, които ме подкрепиха.

Към всяка история, която започва като моята - с тишина, страх и една надежда, че може би… този път ще успеем.

А знаеш ли кое е най-красивото?

Това е само началото.